Мнение: Наскоро завърших. Ето защо отказвам да се откажа от живота си за работа

Бележка на редактора:  е някогашен артист. Тя е приключила магистърска степен по бизнес администрация в Columbia Business School и започва подкаст, наименуван „ Вашата кариера, без сюжети “ на 15 юли, където интервюира бизнес водачи и неотдавна приключили за тяхното кариерно пътешестване и полезности. Можете да я последвате на  и да се абонирате за нейния бюлетин . Мненията, изразени в този коментар, са нейни лични. Прочетете в CNN.

Докато неотдавна приключилите в цялата страна се приготвят да стартират новата си работа, доста от тях ще се почувстват принудени да пожертват времето си с обичаните си хора, с цел да напреднат в кариерата си. Бил съм там, преследвайки работа за сметка на всичко останало, и апелирам другите да не подценяват най-важната част от живота: хората, с които го прекарвате.

Винаги съм бил доста стимулиран и изобретателен човек. Завърших бакалавърска степен по музикален спектакъл и продължих работата си в театъра и малкия екран до 20-те си години. Моята кариера беше моят живот. Прекарах безчет 14-часови дни в подготовки, реалокирах се в случайни щати няколко пъти в годината, изнасях осем представления на седмица и снимах касети за прослушване по време на всяка отмора, която можех да имам – прекарвах непрекъснати нощувки, с цел да запомням повече от 40 страници сюжети.

Това нанесе голямо въздействие върху персоналния ми живот, който беше изцяло преместен, когато се появиха нови благоприятни условия. Бях заставен да пропусна погребения, пътувания и уроци и непрекъснато ме поучаваха да не си вземам почивка, защото трябваше да участвам на всяко и всички прослушвания в последния миг, евентуално изменящи живота ми. Натискът беше извънредно огромен. Не помня тези прослушвания, само че скърбя за времето, което не прекарах с другари.

Тогава се случи Covid, който затвори продукции по целия свят, принуди ме да направя пауза и за първи път да преразгледам пътя си в живота. Дали просто се опасявах прекалено много да се откажа от нещо, в което бях вложил сърцето си повече от десетилетие? Отговорът беше, че най-смислените елементи от живота ми бяха тези, прекарани с хората, които обичах, а не на сцена или екран.

Това докара до цялостна смяна в посоката — кариерен път, който ще ми разреши повече независимост да извозвам време с приятелите и фамилията си — или най-малко по този начин си мислех.

Пристигайки в Columbia Business School, с цел да преследвам магистърската си степен по бизнес администрация, крайната ми цел беше да изградя кариера, в региона на технологиите, развлекателната тактика или маркетинга, която освен подхранва моята креативност с финансова непоклатимост, само че и ми дава пространство за персонални взаимоотношения и място за дишане.

Нестабилността на пазара в наследени компании в моите буйни промишлености ме накара да обмисля стандартната MBA пътека - съвещания, защото се заплаща добре и би била положително образователно преживяване - дружно с софтуерните започващи компании, защото по-малките компании наемат чиновници в миг, когато по-големите бяха опъват кесията си.

Но светът, в който навлизах, ми се стори прекомерно прочут. Моите връстници, занимаващи се с капиталово банкиране, съвещания и софтуерни започващи компании в ранен етап, работеха когато и да е, денонощно, уреждаха покупко-продажби за сливания и придобивания и одобряваха позвънявания в 2 сутринта, с цел да успокоят властните клиенти. Надявах се, че откакто се преместя в по-бавен град, този метод на живот ще наподобява доста по-различно.

Не стана. В края на интервютата за работа питах мениджърите по наемане на личен състав по какъв начин наподобява салдото сред работа и персонален живот в компанията и постоянно ми споделяха, че като не желая да бъда на повикване до 3 сутринта, не давам отговор на стандартите на стандартен приключил MBA, и затова правеше всичко неправилно. Но моята цел в никакъв случай не е била да се пробвам да се побера в кутия, а да изляза от нея.

Бяха ми препоръчани благоприятни условия и се обмисляха функции, за които по-късно разбрах, че изискват 90- до 100-часови работни седмици и непрекъснати диалози до късно вечерта. След като ги отхвърлих заради рисковите часове, ми споделиха, че пропущам това, което би трябвало да бъде десетилетие на нищо друго с изключение на блъсканица, и че приключването на работа преди среднощ е мързеливо. Като човек, който е почнал професионална работа на 14-годишна възраст, концепцията, че 16 години по-късно някои може да възприемат устрема ми към баланс като ленив, е обезсърчаваща и разочароваща.

Конвенционалните съвещания не работят за мен, само че разбрах, че имам личен консултантски бизнес - по тази причина започнах подобен. Влагам сърцето си в работата си, като в същото време разбирам, че това не е моята идентичност и до момента в който работя по доста взискателни странични планове, включително подкаст и книга. Мога да дефинирам личните си часове и въпреки всичко давам приоритет на финансовата непоклатимост. И ако намеря работа другаде по линията, която дава отговор на целите ми, може да отворя тази врата. Засега изковавам своя личен път.

Чрез без значение изследване в Колумбия интервюирах редица бизнес водачи и неотдавна приключили, с цел да науча за разнообразни кариерни пътища, и интервюирах още стотици, откакто приключих дисертацията си. Интересно е, че доста ръководители споделиха, че съветът, който биха дали на по-младите си хора, е да не прекарват толкоз доста време в офиса, отбелязвайки големите им лични жертви.

Вземете нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

Бивш изпълнителен шеф на известна развлекателна компания сподели, че те прекарват прекалено много време надалеч от фамилията си и на път. Това възприятие отекна мощно, когато чух истории от механически ръководители за всички моменти, които са пропуснали в детството на децата си. Те означиха, че по това време работните срещи се усещаха незабавни и значими, само че поглеждайки обратно, им се прииска да отидат на спортните игри на децата си.

Когато последвах въпроса дали имат вяра, че биха постигнали същото равнище на триумф без жертвите, те споделиха, че са можели да съумеят, само че тази версия на триумфа би изглеждала друго.

Е, разнообразни работи за мен. Залепих тези уязвими прозрения на стената си като увещание, че в края на деня значимото е по какъв начин си живял, а не по какъв начин си работил.